Пътуване до...: Ноември 2007
@import url('http://www.blogger.com/css/blog_controls.css');
@import url('http://www.blogger.com/dyn-css/authorization.css?targetBlogID=22386013');
#navbar-iframe { display:block }
Пътуване до...
се премести на нов адрес: http://patepis.com
Начало * Съдържание * Публикувайте Ваш разказ *Съвети за пътуване в Европа* Пътни такси * Визов режим* За нас
Преместихме се!
Преместихме се на нов адрес http://patepis.com
30 Ноември 2007
Пътуване до СССР, 1983г
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com.
Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа.
Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2
До нови срещи на новото място!
Продължаваме с петъчната ни рубрика Ретро - спомените ни за предишни пътешествияПървото ми организирано мероприятиеСлед като родителите с две неголеми заплати ме издържаха като студент в София, едва ли можеше да си позволя някаква по-завързана екскурзия. Всъщност възможностите бяха Москва-Ленинград-Киев, за по-послушните дечица Будапеща или Прага. Няма как — минавам по „най-тънката лайстна“ — влакова екскурзия на „Орбита“ Москва-Рига-Талин-Москва. Още съжалявам, че не си избрах Питер, това все още ми е неосъществена мечта.Боцо разправя, как са го тарашили граничарите на „желязната завеса“, но нашите скъпи русенски граничари ни разказаха играта, ако и да пътувахме за братския СССР (годината е 1983). Разкостиха ни багажа тотално, мачкаха зверски всички туби с паста за зъби и крем за бръснене (да не би да сме пренасяли нелегално рубли в СССР???!!!). Оттам до Москва си спомням само канските висения на румъно-българската и румъно-съветската граница. Също супермизерните молдоваски села, лелките в Украйна, които продаваха ябълки и круши на пътниците и безкрайната гора от Киев, та чак до Москва. Всъщност линията беше така залесена и замаскирана, че през целия ден не виждаш нито населено място, нито поле — само дървета.Москва не ми хареса. Забързано движение, забързани пешеходци (Алеко го беше казал за Ню Йорк преди век и нещо)... Безжизнени сиви сгради, неугледни заведения, предлагащи помия от кафе в стъклени чаши, квас и сок от автомати в чаши за многократна употреба! Заведения, забранени за руснаци (Космос). А пред входовете на разрешените чака патрулка „черный ворон“ и тутакси отвежда всеки, който не се задържи на краката си (Андропов беше подел милиционерска кампания против алкохола и отлъчваенто в работно време). Разбира се, в града има великолепни музеи и много ценности. Посетихме музея имени Пушкина и Третяковската галерия, разбира се, Кремъл и мавзолея на Ленин. За жалост и по забележителностите имаше режим и не можеше просто така да ги посетиш — само в група с предварителна резервация. по тази причина пропуснахме Панорамата в Бородино и ТВ кулата Останкино. Единственото относително тихо и приятно място, което посетих, беше районът на Третяковската галерия и Новодевичия манастир.Посетихме Рига и Талин — нещо далеч по-човешко и далеч по-различно от Москва. За мен това бяха първите градове от централноевропейски тип. От кулата на видените от мен оттогава досега места не мога да отрека известната сивота и там, но тази сивота я имаше и в ГДР, и в ЧССР, и във всички държави, изписвани с абревиатури по онова време. Във всеки случай, след 3-те дни в Москва, пребиваването ни в Рига, Юрмала и Талин беше мехлем за душата и за стомаха. И кафето им го биваше! Тогава рухна моята предварителна нагласа, че в СССР живеят само руснаци (даже и тази дума беше забранена — правилното понятие беше „съветски хора“). А по магазините в Талин беше по-лесно да се разбереш на български или на преднамерено развален руски, отколкото на книжовен руски. Местните омекваха, като разберат, че не си руснак, а на руснаците отговаряха само на естонски (фински). За пръв път се потопих в чуждо море — в Балтика край Олимпийския център в Талин — брррррр, студ! Макар че според местните водата била много топла за сезона (18 градуса)! Още 2 нощи студ изкарахме в нощните влакове Москва-Рига и Талин-Москва — неотваряеми прозорци, ненастроеваем климатик, нагласен по сибирски стандарт. Е, поне във влака за София нямаше климатик.Автор: Благун Калчев
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com.
Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа.
Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2
До нови срещи на новото място!
Гласувайте за този пътепис:
Връзки към статията
0
коментар(а)
Теми:
Благун,
Ретро,
СССР
Записано от
Стойчо
на
30.11.07
29 Ноември 2007
Пътуване до края на света(1) - Каварна, Калиакра, Тюленово
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com.
Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа.
Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2
До нови срещи на новото място!
Шефът е Свиня? Смазан си от работа и колкото по-къси стават сроковете, толкова повече се увеличават задачките? Еднообразието те убива? Депресията няма изглед да свърши скоро? Зарежи всичко и ела с мен на разходка до края на света.Сложи си колана, защото пътуваме с бърза кола. Тук пътищата са нови, прави и равни, само на завоите ще намаляваме до 160.Глобализацията свършва в Каварна В „центъра“на този новопокръстен град има светофар. Общото между Каварна и Дамаск е, че разполагат само с по един светофар и там — на светофара — винаги стават най-големите катастрофи. Това е последният флаг на Глобализацията — единственото червено, оранжево, зелено от Варна чак до румънската граница. Още на излизане от „града“ стрелката на километража бодро започва да надига глава. Шосето е европейско — черен асфалт, чисто нова маркировка, няма дупки, няма неравности. Луксозните хотелски комплекси с басейни и голф игрището остават зад гърба ни. Добре дошъл на борда, оттук започва разходката до края на света. Между Каварна и Българево се намира първата ни спирка по пътя.МИДЕНАТА ФЕРМА „ДЪЛБОКА“е история на успеха. Не урок по българска икономика в преход и първоначално натрупване на капитала, а история на успеха по американски модел — резултат от предприемчивост, много труд и гмуркане в леденостудените черноморски води през януари на десетки метри дълбочина. Зимата тук няма туристи, но все някой трябва да се грижи за мидите, които поръчваш в Captain Cook на 600 км по на запад, нали? Фермата снабдява още няколко елитни вериги от рибни ресторанти в цялата страна. Мидите навсякъде са същите като тези, които хапваме по шорти на импровизираните дървени масички с невероятна гледка към отвесния бряг над нас. Отляво е безкрайното равно, спокойно море. Поръчваме си миди натюр и миди с ориз, защото искам да опиташ и от двата вида. Няма такива миди, честно! Аз ще „смръкна“ и една шофьорска биричка. Оттук до края на света полицаите са като извънземните — всички са чували за тях, но никой не ги е виждал. Хе хе, поръчай ми и една тъъъънка шофьорска мастичка. За диджестивче...БЪЛГАРЕВОСе нарича селото, през което трябва да минем с пълни стомаси, за да отидем до нос Калиакра. Особеност на местното население е, че тук живеят предимно гагаузи. Гагаузите са българи, които са се спасили от турския ятаган като са приели езика, но не и вярата. Обратно на помаците, които за разлика от местните, не са никакви тарикати. Днес естествено всички говорят чист български, просто са научили един чужд език хората, какво толкова. Вярващи християни са и големи патриоти. Самият факт, че селото им се казва „Българево“ е достатъчно показателен. Тези чисти, подредени и трудолюбиви хора са доста предприемчиви, освен всичко друго. Пред всяка къща има сергийка с плодове, зеленчуци и туристически сувенири. В центъра на селото има автомивка, вулканизатор, сервиз и добре зареден магазин за хранителни стоки с климатик...НОС КАЛИАКРАвпечатлява с мащабните гледки, които предлага. Тук има руини на средновековна българска крепост — един от последните бастиони, паднали под нашествието на Османските турци в края н 14 век. Малко преди да бъдат изправени пред дилемата „чалмата“ или „ятагана“ 40 девойки от знатен произход, населяващи въпросната крепост са оплели дългите си, руси коси една в друга и са скочили от високия 40—50 метра бряг върху назъбените скали в морето, оставяйки засилените към тях недоебали лилави шалвари с празни ръце. Не мога да си представя какво е да си робиня в ранно-феодална Турция. Предполагам, че самоубийството все пак е по-доброто решение. Какво казваш? В морето плуват делфини ли? Тук делфините са ежедневие, приятелю. Затова му викат „девствена природа“. Да тръгваме, че до края на света ни чака още доста път.ПЪТЯТ ЗА КАМЕН БРЯГАко в Каварна се намират последните наченки на пълзящата все по на север Глобализация, то нос Калиакра е своеобразен вододел между нещото и нищото — след носа свършват всякакви наченки на каквото и да било и започва краят на света. Тук несвикналият с огромни, открити пространства пътник може да преоткрие магията на агорафобията (страх от огромни открити пространства — б. а.). Ако тези притеснения отпадат и, ако не те смущава факта, че карам с 200 полупиян, можеш с покойно да се отпуснеш в седалката и да се насладиш на гигантските бели облаци в тъмно-синьото небе — носещи се в нищото въздушни крепости. Приличат ми на платформи, върху които се издигат разкошни небесни царства. Можеш да вдишаш от мегаломанията на гледката около теб — равното добруджанско море, тънката ивица море на хоризонта, абе въобще, да ти стане широко около душата.КАМЕН БРЯГНапълно отговаря на името си. Както виждаш, на ръба на 30-метровата вертикална скала се е сформирало миниатюрно гробище. Плочите на загиналите тук млади и стари напомнят, че пред Смъртта всички сме равни, така че внимавай къде стъпваш и не се облягай на вятъра!На няколко метра от скалата-убиец се намира „Огънчето“. Ако не си пушил марихуана на „Огънчето“ с напълно непознати, случайно попаднали там хора от цял свят, значи не си живял. Миналата година се запознах с една американка. Семейството й фалирало, сестра й се записала в армията, баща й се самоубил, а тя тръгнала да обикаля света без пари. Изглеждаше добре за американка, но бързо ме накара да променя мнението си, че е гастролираща проститутка. „Колко си наивен“ — усмихна ми се тя — „по света е пълно с млади скитници като мен. Ние сме странстващи пътешественици, търсим загубеното щастие по далечни, непознати земи.“ На въпроса къде спи ми отговори: „При сродни души“. Каза ми, че единственото ценно нещо, което носи в себе си е еднопосочен билет от Атина до Бостън и, че европейската й обиколка свършва тук — на края на света. Преди да си хване стопа за Гърция решила да мине да види Камен бряг. Нагостих я с домашно приготвени пържени филийки с мед. Без излишна любезност момичето сподели, че никъде по света не е яла по-вкусна храна. „Обиколила съм целия свят, you know“ — намигна ми тя. Оставих я на международния път. Докато малкият й силует с вдигнат палец се отдалечаваше в огледалото за обратно виждане, душата ми се пълнеше с усещане за празнота.Звездите правят вечерите около „Огънчето“ незабравими. Огромни са като всичко друго наоколо. Усещането за необятен простор по тези места се подсилва от едно голямо море, едно голямо небе и една голяма, равна, богата земя. Житните посеви осигуряват хляба на половин България и част от Европа. Скалите в местността са богати на нефт, газ и минерална вода. „Огънчето“ никога не угасва. Денонощната му светлина и топлина е своеобразен подарък от Майката природа за всички странстващи души, които са дошли тук да се поклонят пред красотата й.ТЮЛЕНОВОе магическо място. Малко хора знаят, че съвсем доскоро тук са отглеждали малките си истински тюлени. Още по-малко са, обаче, тези, които знаят, че симпатичните морски бозайници са били избити за направата на... цървули.Новодошлите се впечатляват от изобилието на дивеч. През полето с просто око можеш да видиш да препускат зайци, лисици, сърни. Веднъж пред колата мина огромен елен Аватар. Срешат се още диви прасета, вълци и всякакви видове змии, предимно неприятни триметрови смоци и малки, но силно отровни пепелянки.Природата в Тюленово е първична, сурова, притежава магнетизма на трудно-достъпна, фатална жена. Влюбиш ли се в нея веднъж, оставаш влюбен за цял живот и тази любов може да те погуби. Морето е доста негостоприемно за неопитния плувец. Подводните пещери, внезапните течения, острите камъни, отвесният бряг и дълбоките води, които се люлеят в тихи, зловещи спазми крият доста опасности, така че не ти препоръчвам да влизаш във водата, освен ако не си стопроцентово убеден в способностите си на плувец. Внимавай и с разходките по равното. Най-близката болница със змийска противоотрова е на 30 км, а сърдитите облаци в небето са чудесен повод за светкавица, чиито естествен гръмоотвод е главата ти като най-висока точка в равното поле.Ако прекараш няколко вечери в скалните ниши на вертикалния бряг ще се убедиш, че те са перфектния дом — хладни през деня и топли през нощта. В нишите разни хора намират убежище от 15 000 години насам и, както виждаш, не са ги повредили по никакъв начин, така че, моля те, бъди внимателен и не си хвърляй отпадъците в пещерата, защото тук идвам всяка година да посрещам Джулай морнинг с приятели. Няма да ми бъде приятно догодина да заваря тук плесенясалата бутилка от бирата, която допиваш в момента.Морето на Тюленово е живо същество. Вслушай се в непрестанните му вдишвания и издишвания. Понякога се ядосва и не допуска никого до себе си, друг път тихо спи или пък игриво пръска скалите с пяна. Може да ти разкаже много, а може и просто да помълчите заедно. При всички случаи, обаче, ако не отнеме живота ти, морето ще ти даде повече, отколкото е взело от теб. Препоръчвам ти да му подариш всичките си мъки — нека отидат при лошите спомени на дъното, където им е мястото. Оттук си тръгваш чист.Край на първа частПродължението във втора част>>>Автор: ТихомирСнимки: авторът
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com.
Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа.
Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2
До нови срещи на новото място!
Гласувайте за този пътепис:
Връзки към статията
4
коментар(а)
Теми:
България,
България: Черно море,
Европа,
Европа: Балкани,
Тихомир
Записано от
Стойчо
на
29.11.07
28 Ноември 2007
Грузия: Да пием за... :-)
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com.
Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа.
Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2
До нови срещи на новото място!
Грузия е от онези страни, за които обикновено човек нищо не знаеТя се намира „някъде там“, а нещата, които се случват в държавата, обикновено не се излъчват по новините. Свързват я предимно с прословутите грузински тостове и с това, че е бивша съветска република. И ако няма извънредно положение, какъвто е случаят сега, рядко ще чуете новини от там.Малцина обаче знаят, че Грузия е втората страна в света, приела християнството за своя религия Там Язон е търсил Златното руно, през нея е минавал Пътят на коприната, азбуката й е около 6 века по-стара от кирилицата и е една от първите страни, в които се произвежда вино. Освен това, оказва се, че е съвсем близо до България — от другата страна на Черно море — до нея по суша може да се стигне за около два дни, а по море — само за денонощие.Тръгнахме на път в една петъчна вечер с по една раница, виза в паспортите и пълно неведение къде отиваме. Разбира се, търсихме възможно най-изчерпателната информация в Интернет, но се оказа, че или половината страници, свързани с Грузия не работят, или в тях има вече добре известни неща.Така в ранния неделен следобед се озовахме на границата, между турския град Пософ и грузинския ВалеПоради политическите търкания между Грузия и Русия не бяхме сигурни дали можем да говорим на руски. Граничарите обаче ни успокоиха: „Ние не мразим Русия, не обичаме само руските политици, защото искат да откраднат част от земята ни. Иначе всеки от нас е израснал с този език“.Ако човек се опита да говори на грузински без предварителна подготовка, е обречен на провал, защото се сблъсква с няколко препятствия. Едното е напълно непознатата азбука, далечна роднина на арамейския (езикът на Иисус, за последно използван от Мел Гибсън в „Страстите Христови“), която няма нито една буквичка, съвпадаща с буквите от кирилицата или латиницата. Второто препятствие е невъзможността да си усучеш езика на фльонга, за да поместиш пет съгласни една до друга (пример — „Мтскхета“ — старата грузинска столица, сега приличаща на красиво село). Третата спънка е, че гърлото ти започва да дращи неприятно, когато се опиташ да издаваш характерните за грузинския гърлени звуци, добре смесени с вече познатите съгласни — думичката „кхачапури“, „кинкхали“ и други още ми причиняват световъртеж... Резултатът е твърде мъчително главоболие, което може да се усили ако опиташ сладко-киселите грузински вина, приготвени от над 150 сорта грозде.Хората в Грузия се гордеят изключително много с родината сивъпреки, че тя се отнася към тях доста немарливо. Мизерията в първия град, който посетихме — Акхалтсикхе — не може да се сравни с условията в един малък български град дори в най тежките години на прехода. Картината не беше по-различна и в Кутаиси — вторият по големина град в страната (около 300 хил. жители), където улиците са невероятно мръсни и движейки се по тях с кола, човек разбира истинското значение на думата „лунен пейзаж“. Веднъж заради слабата гравитация при отскачането от седалката на маршрутката при повечето дупки по улицата, и втори път заради невероятните траектории, които прави това най-разпространено средство за придвижване в Грузия. Прибавете към това и пороен майски дъжд и можете бегло да си представите какво беше настроението в нашата групичка, когато пристигнахме в Кутаиси А любезните хазяи, които открихме след дълго търсене около гарата, сипаха около килограм сол в раната на нашето чувство за хумор, като ни осведомиха, че „ток има понякога“, тоалетната е отвън, баня реално няма, но иначе „ей сега ще сгреем вода в една кофа на газената печка, за да се изкъпете в оная барака“.Но сякаш всичко лошо свърши дотук. Старите Вано и Назико Кухианидзе и техният съсед — полу-руснак Рамас Апхадзе успяха да ни накарат бързо да забравим за неприятностите, които ни посрещнаха в Грузия и с типичното за страната гостоприемство наредиха стаканите с малко стипчивото грузинско вино на масата. След това, за да потвърдят слуховете за грузинските тостове, започнаха да ги нижат един след друг: за нашата среща (това винаги е първият тост); за нашите държави; за световния мир; за нашите родители; за рождените дни на братята и сестрите ни... Сякаш бяха забравили, че преживяват с около 25 български лева на месец и че малкото за нас пари, които им платихме за две нощувки, всъщност далеч надхвърлят обичайните им доходи.Дори в Гърция и Сърбия не бях срещал по-религиозни хора. В Кутаиси дълго се чудехме защо местните ни гледат странно и дори ни спираха по улиците, за да се снимат с нас. Оказа се, че в Грузия мъжете просто не носят къси панталони, защото поне два-три пъти на ден посещават църква или манастир, а там подобно облекло е неприемливо. След като на площ почти два пъти по-малка от България има около 5000 религиозни храма, често се налага да пристъпваш прага на някой дом Божи. А ако направиш грешката да носиш по-фриволно облекло, веднага се намира някоя фанатизирана женица, която започва шумно да те клейми пред всички — достатъчно добър стимул за някого да обуе дълги панталони.Столицата Тбилиси е прекрасен град с живописен, но беден стар квартал, твърде малко за представата ни панелни блокове, невероятни малки улички с елитни заведения и широк главен булевард („Руставели“), на който всяка сграда през нощта свети като лампа. Имахме късмет и да видим военен парад на 26-ти май, който е грузинският национален празник. Освен това посетихме старите серни бани, които бяха наредени като миризливи яйца близо до хълма с древната крепост, пазеща града преди стотици години. Опитахме от местните пелмени, носещи познатото звучно име „кхинкхали“, а един весел младеж — Зура, ни предостави възможността да опитаме домашно приготвена водка — чача, която беше 62 градуса и две чашки бяха достатъчни да ми поразмекнат коленете. Задължително трябва да се пробва и местния коняк („Тбилисури“ или „Давид Сараджишвили“), на който гордите „картвели“ (така наричат себе си грузинците) дължат голяма част от международната си слава. Днес поръчах една бутилка на колегата на Евгений, ако ми я донесе от Тбилиси, има каса бира от мене:)Освен Кутаиси по план трябваше да посетим още Гори (родният град на Йосиф Висарионович Джугашвили, а. к. а. Сталин), старата столица Мтскхета, Тбилиси и манастирът Давит Гареджи, на около 60 км югозападно от столицата, съвсем близо до границата с Азърбайджан. Оказа се, че освен тези места в Грузия има и невероятни планински пейзажи в Кавказ, както и няколко антични и много добре запазени градове, изсечени в скалите (Уплисцикхе и Вардзиа). Така пътуването, което трябваше да трае седмица, се удължи от само себе си и пропуснахме голяма част от планирания маршрут по обратния път в Турция. Но определено си заслужаваше.И накъдето и да се обърнеш, виждаш кръст, устремен към небето, увенчал покрива на някоя църква. И много хора в църквата, намиращи в религията спасение от ежедневната мисъл за собственото си оцеляване...Разделихме се с Грузия с чувството, че сме преживели велики неща. А те бяха велики, защото ги породиха срещите с обикновените хора. Хората, които дори и да не видиш повече през живота ти, оставят дълбоки следи в сърцето ти. Коба и отец Герасим от Сурами, малките Нино, Сандро и Георги от Мтскхета, Рамас, Вано и Назико от Кутаиси, Зура Куча от Тбилиси — без да съм религиозен, това, което мога да направя за тях сега, е да ги спомена на края на този разказ, за да съм сигурен, че хората в Грузия ще си останат винаги за мене такива, каквито ги видях с очите си — деца на Бога, живеещи на Божия земя.И накрая не можем да минем без един класически тост:Тръгнали двама съседи на пазар да продават вино. По пътя седнали да си починат и да похапнат.– Сега да бяхме пийнали и по чашка винце! – въздъхнал единият.— Да бяхме, ама нали караме виното да го продаваме. Не бива да хабим нито капка — рекъл другият.Тогава първият поровил из джобовете си, намерил един петак и го подал на съседа си:-Я сега ми налей винце за едно петаче.Комшията му налял, след това взел петачето и го върнал на съседа си:–Я сега ти ми налей за едно петаче.И така петачето преминавало от джоба на единия в джоба на другия, докато и двата мяха, пълни с вино, не се изпразнили. Двамата съседи л
salamander
soflens comfort
outlook
macintosh
-
, ,
kyiv apartaments rent
5003.17 ()
spartherm
-
fifa 2006